Китай определи нова средносрочна цел за развитието на възобновяемите енергийни източници, като предвижда до 2030 г. новите енергийни източници да съставляват 30 % от производството на електроенергия.
Националната комисия за развитие и реформи и Националната енергийна администрация съвместно публикуваха в четвъртък „15-ия петгодишен план за изграждане на нова енергийна система“ – план, който очертава пътната карта за енергийния преход за следващите пет години.
Планът призовава за насърчаване на интегрираното развитие на новите енергийни източници, като посочва, че Китай ще следва както централизиран, така и децентрализиран подход, както и използване за електроенергийни и неелектроенергийни цели, като същевременно ще укрепва взаимнодопълващото се развитие на различни видове енергия.
Вятърната енергия на сушата и слънчевата енергия ще отбележат мащабен и стабилен растеж. Офшорната вятърна енергия ще се премести в по-дълбоки и по-отдалечени води, докато концентрираната слънчева енергия и енергията от океана ще постигнат мащабно развитие.
Ключов акцент в плана е включването на електромобилите (EV) като регулиращ ресурс за електроенергийната система, което отразява надеждата на Китай да отключи потенциала за съхранение на най-големия пазар на електромобили в света.
Планът призовава Китай да използва пълноценно ресурсите за съхранение на енергия от електромобилите, като проучи интегрираното взаимодействие между превозните средства, зарядните колонки, зарядните станции и електроенергийната мрежа, като същевременно насърчава изцяло интелигентното и организирано зареждане.
Китай си поставя за цел общата регулируема зарядна мощност, произтичаща от взаимодействието между превозните средства и електропреносната мрежа, да достигне около 50 гигавата до 2030 г. Това означава, че електромобилите биха могли да връщат значителни количества електроенергия в мрежата по време на периоди на пиково потребление.
Китай също така ще ускори мащабното развитие на виртуални електроцентрали. До 2030 г. регулиращият капацитет на виртуалните електроцентрали ще надхвърли 50 гигавата.
Зарядната инфраструктура също ще се разшири. Планът предвижда броят на зарядните станции да достигне 40 милиона единици до 2030 г., което представлява удвояване спрямо настоящите нива.
По отношение на по-широките цели за преход планът предвижда енергията от нефосилни източници да съставлява 25 % от енергопотреблението до 2030 г. Вятърната и слънчевата енергия ще надхвърлят 50 % от инсталирания енергиен капацитет, като ще се превърнат в основната част от инсталирания капацитет.
Енергията от нефосилни източници ще съставлява 50 % от производството на електроенергия, като ще се превърне в доминиращия източник на електроенергия. Междувременно потреблението на въглища и нефт ще достигне своя пик през този период.
Съхранението на енергия също е в центъра на вниманието. До 2030 г. капацитетът на помпено-акумулиращите водноелектрически централи ще достигне около 160 гигавата, докато капацитетът на съоръженията за съхранение на енергия от нов тип ще достигне 300 гигавата.
Ядрената енергетика ще се развива активно, безопасно и организирано. Планът предвижда да се разчита предимно на технологията на реактори с налягане на водата от трето поколение, като до 2030 г. експлоатационният ядрен капацитет ще достигне около 110 гигавата.
Планът предвижда също така ускоряване на развитието на индустриите за водород и зелени горива. До 2030 г. производството на водород от възобновяеми енергийни източници ще достигне 2 милиона тона.








