Бивш дизайнер на Nio и GWM обяснява какво не е наред с Ferrari Luce

Бившият дизайнер на Nio и GWM Алексей Семенов обясни ексклузивно за CarNewsChina какво не е наред със стила на Ferrari Luce. Защо тази кола представлява пропусната възможност?

Алексей Семенов е автомобилен дизайнер, базиран в Мюнхен, с богат опит с марки като Subaru, Fiat Professional, Nio, GWM и Fisker. Той е участвал в дизайна на Fiat 500 Electric, второто поколение Nio ES6, концептуалния автомобил GWM Tank 700, Fisker Ronin и Fisker Pier. В момента Алексей ръководи собствена консултантска фирма за дизайн, A3 Agentur, която се фокусира върху автомобилен, колесен и продуктов дизайн, както и върху други области.

CarNewsChina се свърза с Алексей Семенов с въпрос относно противоречивия дизайн на електромобила Ferrari Luce. В отговор той ни изпрати своето професионално дизайнерско становище, в което разкрива какво всъщност не е наред със стила на автомобила. Решихме да цитираме коментара му в пълен текст.

Дизайнерското становище на Алексей Семенов за Ferrari Luce

Ferrari Luce представлява интересен казус за фундаменталните различия между индустриалния дизайн и автомобилния дизайн – две дисциплини, които, макар и свързани, функционират по много различни принципи и ограничения. Разгледан чисто като дизайнерски продукт и като оставим настрана за момент марката Ferrari, Luce разкрива напрежението, което възниква, когато тези два свята се сблъскат.

По отношение на външните пропорции автомобилът изглежда къс, тесен и висок – предизвикателна комбинация за автомобилната естетика, която прави управлението на обемите особено критично. За съжаление, обемното решение не разрешава напълно тези пропорционални напрежения. Автомобилът носи усещане за визуална компресия, което езикът на дизайна се мъчи да преодолее.

Може би най-озадачаващото решение се отнася до дизайна на колелата. За автомобил, специфициран с 23-инчови предни и 24-инчови задни колела – изключително смел технически избор – визуалният резултат е противоречив. Аеродинамичните колела с цветово разделение, в частност, са значителна пропусната възможност. Вместо да закрепват и удължават стойката на автомобила, джантите изглеждат визуално по-малки в сравнение с масата на каросерията. Това е добре познато предизвикателство в автомобилния дизайн: визуалното тегло на джантите трябва да бъде съобразено с възприеманата маса на каросерията, а не просто с нейните механични размери. Цветовото разделение, използвано при тези джанти, активно намалява възприемания им диаметър, създавайки впечатлението за много по-малки джанти – с размер 14 до 15 инча.

Предната част е най-успешната зона на екстериора, излъчваща увереност и целеустременост, които частично обединяват композицията. Задната част обаче не пренася тази увереност напред. Тя изглежда широка, висока и сплескана – трудна визуална маса, която преходът от линията на покрива не успява да завърши елегантно. Преинтерпретацията на класическата графика на задните светлини на Ferrari с четири кръга, макар и с добри намерения като жест към наследството, не се интегрира убедително в този нов дизайнерски език – задната маса изглежда като рязко прекъсната, а не като завършена, оставяйки композицията без задоволително заключение.

В по-широк смисъл, обработката на външната повърхност е консервативна, обмислена, но в крайна сметка предпазлива. Подходът към продуктовия дизайн, който е в основата на разработката на Luce, притежава истински потенциал за автомобилно изразяване, и може да се твърди, че прецеденти като Testarossa – автомобил, в който индустриалното мислене и автомобилната драма са синтезирани майсторски – са предложили богат източник на вдъхновение. Този потенциал изглежда напълно неизследван тук. Вниманието към външните детайли и желанието да се следва логиката на подхода към продуктовия дизайн до пълния му изразителен завършек биха повишили значително резултата. В момента той не е нито едното, нито другото.

Интериорът е съвсем друга история и заслужава признание като такъв. Той е уверен, последователен и прекрасно реализиран пример за продуктов дизайн, приложен в автомобилна среда – богат на обмислени механични детайли, тактилно качество и ясна дизайнерска философия, реализирана последователно. Изпълнен с очевидна грижа, той би се вписал напълно в премиум градски електромобил от нововъзникваща марка. Като интериор на Ferrari в този ценови диапазон обаче, той повдига неудобен въпрос за идентичността на марката, на който дизайнът не дава отговор.

И точно тук се крие основното противоречие на Luce. Логиката на интериора и езикът на екстериора не споделят една и съща дизайнерска амбиция или решение. Първото демонстрира какво е възможно, когато подходът към продуктовия дизайн се преследва с пълна отдаденост; второто подсказва, че тази отдаденост не е била приложена в същата степен. За автомобил в този ценови диапазон, и преди всичко носещ това име, тази несъгласуваност е трудно да се пренебрегне.

Luce не е лишен от достойнства и намерението зад неговата концепция е разбираемо. Но разстоянието между потенциала му и реализацията му – особено по отношение на екстериора – представлява пропусната възможност, което в контекста на дизайнерското наследство на Ferrari е най-честният извод, който може да се направи.