Последната глупава и лицемерна „идея“, излязла от устата на идиота, който води САЩ към провал, всъщност може да създаде прецедента, от който се нуждаем, за да решим проблема с климатичните промени. Изслушайте ме за минута.
В момента голяма част от източните и среднозападните щати на САЩ са обгърнати от дим поради горските пожари в Канада.
Горските пожари са естествен резултат от лятната вълна на жега, която обхвана по-голямата част от континента – и всъщност, по-голямата част от полукълбото. Канада преживя подобни широко разпространени горски пожари през всяко от последните лета, а тъй като бездействието ни по отношение на климатичните промени гарантира, че летата ни оттук нататък ще стават все по-горещи, подобни горски пожари могат да се очакват и в бъдеще.
Канада не е единствената страна, която се сблъсква с горски пожари – в момента има много такива и в САЩ. А Русия, страната с най-подобна на Канада география (т.е. обширни площи от ненаселени бореални гори), преживя свои собствени огромни горски пожари през последните няколко лета, като някои от тях са активни и в момента.
Но въпреки очевидната връзка между затоплянето на климата и увеличаването на горските пожари, американските републиканци бързо решиха, в стремежа си да грешат буквално за всичко, че решението на проблема е да… обвинят Канада.
Аргументът, изтъкнат както от настоящия обитател на Белия дом (на когото по Конституция е забранено да заема длъжност в САЩ), така и от републиканците в Конгреса, е, че Канада трябва да бъде наказана за дима от този горски пожар.
Републиканците, разбира се, пренебрегнаха климатичните промени – истинската причина за все по-честите горски пожари, към които САЩ са допринесли най-много в исторически план и които републиканците в САЩ активно се опитват да влошат.
А предложеното наказание? Разбира се, то ще приеме формата на единствената дума, която идиотът начело на Републиканската партия познава: мито. Добре, как да е. Защото те са ви се отразили толкова чудесно в миналото.
Ето как стоят нещата: всъщност се нуждаем от нещо подобно в световен мащаб за CO2
Но ето как стоят нещата: идеята да се наказват регионите за замърсяването, което причиняват, всъщност не е лоша.
Всъщност САЩ имат нещо подобно – планът „Добър съсед“ на Агенцията за опазване на околната среда (EPA), който признава, че замърсяването на въздуха преминава държавните граници и че електроцентралите, разположени по посока на вятъра, не бива да могат да избегнат регулирането просто защото се намират точно от другата страна на границата.
(Разбира се, Лий Зелдин, републиканският „екологичен терорист“, който в момента незаконно заема поста на шеф на Агенцията за опазване на околната среда (EPA), се опитва да отмени този план, така че, предполагам, привличането на другите към отговорност работи само когато става дума за „другите“, а не за местната нефтена и газова индустрия, която е дала на Зелдин стотици хиляди долари подкупни суми през политическата му кариера. Републиканците просто не могат да пропуснат възможност да се проявят като лицемери)
А в по-широк мащаб глобалното прилагане на подобен план, свързан с CO₂, е предложено като реално решение на проблема с климатичните промени.
Идеята се нарича „механизъм за гранично коригиране на въглеродните емисии“ и по същество представлява мито върху въглеродните емисии. (Да, като цяло митата са глупави. Това е единственото, което подкрепям).
Цена на въглерода, но в глобален мащаб – дори ако някои държави откажат
Тъй като всеки на планетата допринася за климатичните промени, а въглеродът засяга всички негативно, независимо къде се изпуска, тогава разходите, свързани с причиняването на тази вреда на всички в световен мащаб, също трябва да бъдат глобални разходи.
Концепцията за налагане на цена върху въглеродното замърсяване се нарича „цена на въглерода“ и всеки сериозен икономист е съгласен, че това е необходим начин за коригиране на пазара, изкривен от неоценените отрицателни външни ефекти на въглеродните емисии.
Едно нещо обаче, което е възпрепятствало въвеждането на цени на въглерода в глобален мащаб, е, че някои от най-големите замърсяващи държави отказват да въведат такава цена. И според една линия на мислене това поставя в неравностойно положение всеки, който би въвел цена на въглерода – ако промишлеността в нашата страна трябва да плаща цената за своето замърсяване, а някоя друга страна може да се измъкне, като замърсява планетата ни безплатно, тогава тя има конкурентно предимство спрямо нас, гласи тази логика.
Механизмът за гранично коригиране на въглеродните емисии има за цел да разреши тази „трагедия на общото благо“. Ако достатъчно страни си сътрудничат за въвеждането на такъв механизъм, дори и малкото страни, които отказват да го приложат, няма да се налага да го въвеждат, тъй като всички останали страни биха могли да принудят отказващите се страни да уредят дълговете си в рамките на международната търговия.
Вече съществуват няколко подобни предложения
Идеята за международно сътрудничество по отношение на ценообразуването на въглеродните емисии не е без прецедент. Калифорния и Квебек имат съвместна схема за ограничаване и търговия с емисии (която не е точно цена на въглеродните емисии, но е в същия ред), а Европа вече предприе стъпки за въвеждане на механизъм за гранично коригиране на въглеродните емисии.
Глобална версия на идеята беше предложена наскоро от „World Inequality Lab“ на Томас Пикети в най-новия му доклад „Global Justice Report“. В доклада се посочва, че дори ако САЩ и Китай не участват, другите държави биха могли колективно да наложат значителни данъци върху износа от тези държави, пропорционално на щетите, причинени от замърсяването им (а предвид многото неотдавнашни ходове на САЩ да се превърнат в международен изгнаник, международното сътрудничество в тази област би могло да бъде по-вероятно от всякога).
И така, макар идеята, предложена от републиканците, да е егоистична, лицемерна и реакционна глупост (както обикновено), концепцията, която стои зад нея – а именно да се накарат субектите да плащат за нанесените от тях щети, дори и те да са трансгранични – би могла да бъде разумна, ако се приложи в реалния свят, а не във фантастичния, в който живеят републиканците.
И ако светът приеме това на сериозно, би могъл да изработи план за борба с климатичните промени – и дори няма да е необходимо всеки изоставащ да сътрудничи.
Зареждайте електромобила си у дома с помощта на слънчеви панели на покрива. Намерете безплатно надежден и предлагащ конкурентни цени монтажник на слънчеви системи близо до вас в EnergySage. Там има предварително проверени монтажници, които се състезават за вашата поръчка, като гарантират висококачествени решения и 20–30% икономии. Услугата е безплатна, без продажбени обаждания, докато не изберете инсталатор. Сравнете персонализирани оферти за соларни системи онлайн и получите съвети от безпристрастни енергийни консултанти. Започнете оттук. – реклама*
